събота, 4 декември 2010 г.

Няколко книги, напоследък


[under construction]
За нашето поколение личната 'библиотека' беше колекция от прочетени книги, заемаща известен брой рафтове, съобразно с интелектуалния статус. На притежаване-без-прочит не се гледаше добре, макар да беше известно, че 'едно време' това е било нормата - библиотеката да съдържа някакво неясно число книги, които човек, при един или друг случай, отваря и чете за първи път. Към това се връщаме днес: милиони и милиарди непрочетени страници, струпани на гигабайтовите ни дискове. По оценка на Гугъл човечеството до сега е съчинило около 120 милиона книги, а те, сканирани в икономичен формат, биха могли да се притежават заедно с всеки компютър. Четенето, разбира се, е съвсем друга тема.

Don DeLillo (2010) Point Omega , Scribner
Боб Дилън (2005) Хроники, т.1 , Изток Запад
Paul Auster (2009) Invisible, Faber and Faber
Johannes Kepler (1601) De fundamentis astrologiae certioribus
Jean-Marie Blas de Roblès (2008) Là où les tigres sont chez eux, Zulma/Seuil
Гоце Смилевски (2002) Разговор със Спиноза, Колибри


Don DeLillo Point Omega
Pоint Omega може би се съотнася с Americana така като Cosmopolis с Underworld: кратка повторна вариация, реприза. Но ако в предишната двойка нивото на постигнатото оставаше върхово, то в новата контрастът е по-скоро разочароващ: В Омега липсва онази категоричност, с която гениалността (това е думата) на ДеЛило проличаваше в началото.
Самата книга препраща в една съвсем друга посока - Психо, класиката на Хичкок, преработена обаче във версията '24 Hours Psycho' . Лесно може да се припознае общата им схема от персонажи/ситуации: двама души от две последователни поколения живеят изолирано, към тях се присъединява млада жена, която рязко изчезва - по-нататък следва да се мислят различията. Днешните пищеши са израстнали пред екран, бил той телевизионен или на кино, но изключителното усещане за филмовото при Дон ДеЛило е демиургично, а не зрителско.

Боб Дилън Хроники т.1
За родените другаде не беше лесно да разберат какво говори Дилън във фима на Соркосизи. Но ето транскрибирано, авторизирано и преведено - четиво за маниаци, за носталгици и за любопитни. Какво пък толкоз намират у този Дилън?

Paul Auster Invisible
Боб Дилън в много от късните си записи звучи като собствената си пародия - така изглежда и Пол Остър напоследък. Формата на "чужд" ръкопис е неубедителната измислица, с която да пробутва собствената си недоработена книга. В света, т.е. в текста, на повествователя персонажите от ръкописа идват да опровергаят писаното там, а върху дребната интрига на думи-срещу-думи е наложена тромава игра на местоимения, за която Пол Остър от десетилетия ни говори.


Johannes Kepler De De fundamentis astrologiae certioribus↓↓
Кеплер, за когото сме учили още в училище, един от начинателите на Научната Революция, един феноменално проницателен и изобретателен ум. И за когото, подобно на Нютон с неговата страст по алхимията, се очертава далеч по-сложен портрет.Сега е Общоизвестно, че той се занимавал не само с астрономия - прословутите три закона на Кеплер - но и с астрология. Обаче само в досег с неговите текстове се изяснява какво той собствено разбирал под това название. Още преди физиката да се о(т)граничи като наука, неговият усет го води към една драстична ревизия. От системата на домовете, прогресиите и прогнозите - на кратко: традиционното съдържание - не остава практически нищо. Кеплер признава единствено моментното действие на едно или друго разположение на планетите, което е предварително изчислимо чисто астрономически и се проявява глобално. Днес е занимателно да се проследи аргументацията, убеждаваща ни, че Земята усеща аспектите и реагира, кактo той казва, подобно на някой rusticus, долавящ хармония в музиката.


Jean-Marie Blas de Roblès Là où les tigres sont chez eux
Едно упражнение по мизантропия и то на гърба на Атаназиус Кирхер - което е повече, отколкото трудно разпознаваемият цитат, взет за заглавие, може да подскаже. Обемист роман, с четири-пет паралелни сюжетни линии, хлабаво свързани през централния персонаж, който проучва неизвестна биография на Кирхер; събития от описанието на неговия живот се метаморфозират в случки от повествованието, понякога загатнати като ехо, понякога не толкова елегантно, а често пъти вероятно остават и неразпознати. Самият Кирхер, който минавал в своя 17ти век за един от най-ерудираните хора (кореспондира с Лайбниц, получава ръкописа "Войнич" и т.н.), днес е разпознат като лишен от критическо мислене претенциозен дърдорко.

Гоце Смилевски (2002) Разговор със Спиноза
Защо Спиноза да не е като всички останали хора? В послеслова към романа Смилевски признава, че не бил разбрал философията на Спиноза, но премълчава неразбирането си, че той е могъл да бъде така различен. Резултатът, противно на обявеното в алографния предговор, не е блестяща постмодерна книга, а, по признанието на автора, 'късното произведение на презрения романтизъм'. Caveat еmptor.


(оправдание да се говори за Смилевски тук е, че веднъж той повтаря Роблес с неговата фактология от 17в. и втори път - Остър с употребата на второ лице; за Кеплер щеше да има цяло есе, но не се получи)

[+/-] Show Full Post...